Еменски каньон – първата екопътека

Еменският Гранд каньон така бих го нарекъл аз, само че по-зелен от американския.

Това е една от най-посещаваната забележителности от нас. 

Пещера, река, каньон, водопад, изкуствено езеро, карстов извор и няколко чешмички. Всичко това на една екопътека.

Как се стига

Разходката отнема около 1-2 часа в посока, според темпото на ходене и броя на почивките за наслаждаване на гледките.

Има два варианта да се стигне до Еменския каньон.

Първият и по-предпочитан от нас е да се стигне до центъра на село Емен. Минава се през мостче над река Негованка и веднага след това е сградата на кметството, а до нея има и малко магазинче. 

Кметството и пътеката вдясно

Срещу кметството има голям паркинг, където може да се остави колата. Има и чешма от която може да се зареди вода за това, което предстои. От магазинчето може да се вземе нещо основно, сувенир или сладолед през лятото. Понякога леля Ванче не е в магазина, но ако почакате малко ще се появи.

Висящ мост

Вдясно от кметството, покрай реката започва пътека, вървейки по нея се стига до един красив висящ мост. Колкото и да ви се иска пътят не минава по него, но е подходящо място за снимки. Продължаваме по основната пътека в ляво и скоро стигаме до чакълест път. Още малко и сме под пещерата. 

Вторият вариант стига с кола директно под пещерата, но от местните знам че не е добре да паркирате там, защото има чести случаи на разбити коли. Иначе пътят минава през цялото село. Малко след гробището се стига до табелата за излизане от Емен. Веднага вдясно има отбивка. Слизате от асфалтовия път, тръгвате по чакълестия и съвсем скоро сте под пещерата. Но пък по този начин ще изпуснете въженото мостче.

GPS координати:

до пещерата – 43.138611, 25.360806

до кметството – 43.134352, 25.356410

Какво ще видим

Първата забележителност по екопътеката е пещерата, до която се стига по стълби.

Пещерата от вътре навън

Навътре се разделя на два основни коридора – ляв и десен. По-десния може да се стигне по-навътре, но си носете фенерче. Тъмно е, а има и доста дупки и стени, изграждани в миналото, когато пещерата се е използвала като мандра, за съхранение на сирене и отглеждане на гъби. Има прилепи, което може и да се разбете по дебелия килим от гуано.

От терасата пред пещарата се открива красива гледка към това, което ви очаква.

Гледка от пещерата

Слизаме от пещерата и веднага след стълбите има карстов извор, върху който е изградена чешма.

Продължаваме нагоре по каньона. След като се изкачим тръгваме надясно. Пътеката наляво ще ни закара до асфалтовия път.

Разходката ни продължава по скалите. Тук  можем да видим Еменския каньон от орлов поглед:

Още малко и стигаме до мостчета, които представляват първата екопътека изградена в България. За съжаление обаче не се поддържа и е в лошо състояние. Преминаването по нея е забранено, а на места липсват части от пътеката.

Гледка над водопада

В ляво от мостчетата ни очаква малко по-стръмно спускане по пръст. Когато е валяло скоро става спускане по дупе в калта. Слизаме и продължаваме надясно, където ни очаква един последен красив мост.

Към водопада

И ето я голямата награда – водопад Момин скок.

Така изглежда през март, в дъждовен ден.

Водопадът при дъжд

А така в края на лятото.

Краят на лятото

Това е снимка в началото на лятото след дъждове. В дясно от водопада има скали, по които може да се стигне до пръските.

До водопада

На връщане може да се види и изкуственото езеро образувано по течението.

Какво още да видя?

Наблизо могат да се посетят:

• Зараповски водопад,
• Велико търново,
• Хотнишки Водопад,
• Иваниловски водопад,
• Дряново.
• Капиновски водопад и манастир