Уаааааау
Да, това е първата ви реакция щом влезете в Деветашката пещера и усетите колко малки всъщност сте. На още едно място съм имал подобно внушително усещане, но за това в друга статия.
Входът на Деветашката пещера
Деветашката пещера е на около 16 км. от Ловеч, близо до село Деветаки. Няколко стотин метра преди входа има възможност да паркирате колата. В близост е и караваната, в която трябва да се плати входната такса (3 лв за възрастен и 2 лв за учащи и пенсионери). От тук имате кратка разходка, минаваща по мост над река Осъм. Мостът и реката са си една отделна забележителност по мое мнение. Течащата вода и зелениената наоколо винаги са били атрактивни за нас. Мястото е подходящо и за първите снимки. Веднага след мостчето се разкрива гледката към входа:
Входът сам по себе си е огромен с височина от 30 м. и ширина 35 м. Точни GPS координати до паркинга преди пещерата: 43.236437, 24.882757.
Пещерата отвътре
Вътре височината става още по-голяма, на места достига до 60 м. Впечатление прави многото зеленина и огромните отвори по покрива, наричани окни. От тук идва и местното наименование на пещерата – Окната.
Тези образувания са 7 на брой, осигуряват светлина и естествено проветрение. А растителността се образува под тях.
Малко след входната зала, пещерата се разделя на две. Лявата половина навлиза навътре над 2 км и е затворена за посетители в периода 1 ноември – 1 април, поради зимуване на прилепи . През това разклонение тече малка рекичка, която минава през входната зала и накрая се влива в река Осъм.
Дясната половина е по-суха и топла. Тя е затворена за посещение в периода 25 май – 31 юли. Тук пещерата представлява голяма правоъгълна зала, а в края ѝ е оформена овална галерия наречена Олтара, където са открити следи от заселване по време на неолита.
Деветашката пещера през вековете
В пещерата има много добри условия за живот – просторна, добре осветена, в непосредствена близост до река. Поради това има много археологически находки от различни епохи, най-старите от които датират още от старокаменната епоха – преди около 70 000 години. В периода на каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр. цялата пещера е заселена. От този период са открити най-голям брой артефакти. По-късно и през бронзовата и желязната епоха Деветашката пещера е била частично заселена и археологическите разкопки са по-оскъдни.
В средата на XX век, първоначално пещерата е била използвана като склад за съхранение на храни от държавния резерв, а след това се превръща в секретен военен обект. Достъпът е бил ограничен, а в пещерата са складирани горива, поради което и на няколко места се виждат следи от бетонни кръгове по пода. За съжаление тази експлоатация на пещерата е оставила своите следи, но те могат да ни послужат за пример колко е важно да запазим природните красоти на България, да не рушим и да не замърсяваме природата.
Обитателите в Деветашката пещера
Макар и привидно да не изглежда населена, по-скоро това е илюзия на огромните ѝ размери. В действителност пещарата е богата на животински обитатели – 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици и 43 вида бозайници от които 9 вида прилепи, които са символът на пещерата. Тук зимуват огромни колонии от различни видове прилепи. Поради това и части от пещерата са с различен достъп през годината.
Полезна информация
- Работно време на Деветашката пещера – от 08:00 до 20:00
- Входна такса – 3 лв за въсрастни и 2 лв за учащи и пенсионери
- Необходимо време за разглеждане – около час
- GPS координати до паркинга: 43.236437, 24.882757
Какво още да видим?
В близост до Деветашката пещера има много какво да се види. Посещението тук може да се комбинира с посещение на Крушунските водопади или на другите пещери по Деветашкото плато. В близост е град Ловеч. Тук могат да се посетят Покритият мост на Кольо Фичето, Ловешки зоопарк и крепост Хисаря.